Няма какво да се лъжем –
днешното време е странно.
Всеки е мрачен и тъжен.
Липсва искра и спонтанност.
Тътен камбанен се чува.
Вятър дървета събаря.
Смътен, животът нахлува
в моите дни и изгаря.
Някой целува любима,
друг си отива, защото
тлее душата ранима,
няма ли досег с доброто.
Стигнем ли ние предела,
всичко красиво изглежда.
Нека да бъдем в тунела
вяра, любов и надежда!
© Димитър Драганов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
