Вярващият е смирен
Нека твоят хоризонт бъде широк, а смирението ти – голямо.
Из „Посланията на Тибетеца“ – Алис Бейли
Смирена съм.
Дъждът дочакан
отми и тази есен
разкалени следи.
Смирена съм.
Снегът - пелена
ще завие и утре
стръкове премръзнали.
Смирена съм.
Храстът розов
ще е огласян пак
от птичи възгласи?
Смирена съм.
В нощите къси и ясни
небето ще заухае пак
на алени трендафили.
Смирена съм.
Слънцето с длан – кадифе
ще гали и утре
невинно бухнали къдри.
Смирена съм.
Много мъничко знам,
но все по-рядко питам
другите и по-често себе си.
Дали зрелостта не е точно това -
да не дириш Смисъла в думите?
Не е ли словото оръдието божие
с което Той приземява Волята Си?
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
