Вярващият е смирен

Comments

• 

  Samadhi (Гюлсер Мазлум)

  Бог разкрива същността си пред мен в мълчаливо себесъцерцание или възхита от заобикалящото. Мисълта за Бог /Цялостта, Вечността/ в мен поражда покой, не страх, а смирението за мен е поласкаване на детето в мен, което се доверява на неотменната грижа на Бащицата. Благодаря ви за коментарите Маргарита, г- н Стойчев и г - н Димитров. Множеството от гледни точки създава образа на Цялостта.

  2018-01-13T10:20:22+02:00
• 

  goblenka (Маргарита Ангелова)

  "Дали зрелостта не е точно това -
  да не дириш Смисъла в думите?" Не! Не мисля. Как ще разбереш волята Божия, ако не дириш смисъла на думите? И... толкова пъти написа: Смирена съм, че се усъмних. Смирена ли си, или се опитваш да се смириш. Иначе, стихът е хубав. Много хубав! Поздрав!

  2018-01-13T08:45:55+02:00
• 

  Ranrozar (Стойчо Станев)

  Който се Примирява,той Успява да се докосне до мъдростта на Божията воля...
  Повод за размисъл.

  2018-01-13T07:01:16+02:00
• 

  Петър1 (Петър Димитров)

  Смирение и страх от бога
  начало са на всяка мъдрост - стара или нова.
  
  Много хубаво, философско..

  2018-01-13T01:10:24+02:00