13 янв. 2018 г., 00:25

Вярващият е смирен

741 2 4

 

                  Нека твоят хоризонт бъде широк, а смирението ти – голямо.

                 Из „Посланията на Тибетеца“ –  Алис Бейли

 

Смирена съм.

Дъждът дочакан

отми и тази есен

разкалени  следи.

 

Смирена съм.

Снегът - пелена

ще завие и утре

стръкове премръзнали.

 

Смирена съм.

Храстът розов

ще е огласян пак

от птичи възгласи?

 

Смирена съм.

В нощите къси и ясни 

небето ще заухае пак

на алени трендафили.

 

 

Смирена съм.

Слънцето с длан – кадифе

ще гали и утре

невинно бухнали къдри.

 

Смирена съм.

Много мъничко знам,

но все по-рядко питам

другите и по-често себе си.

 

Дали зрелостта не е точно това -

да не дириш Смисъла в думите?

Не е ли словото оръдието божие

с което Той приземява Волята Си?

 

 

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бог разкрива същността си пред мен в мълчаливо себесъцерцание или възхита от заобикалящото. Мисълта за Бог /Цялостта, Вечността/ в мен поражда покой, не страх, а смирението за мен е поласкаване на детето в мен, което се доверява на неотменната грижа на Бащицата. Благодаря ви за коментарите Маргарита, г- н Стойчев и г - н Димитров. Множеството от гледни точки създава образа на Цялостта.
  • "Дали зрелостта не е точно това -
    да не дириш Смисъла в думите?" Не! Не мисля. Как ще разбереш волята Божия, ако не дириш смисъла на думите? И... толкова пъти написа: Смирена съм, че се усъмних. Смирена ли си, или се опитваш да се смириш. Иначе, стихът е хубав. Много хубав! Поздрав!
  • Който се Примирява,той Успява да се докосне до мъдростта на Божията воля...
    Повод за размисъл.
  • Смирение и страх от бога
    начало са на всяка мъдрост - стара или нова.

    Много хубаво, философско..

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....