Вятър пустинен
Вятър пустинен, вечно самотен,
кой ли те иска тебе сиротен?
Тези ли, дето с полъх разхлаждаш,
или тези, що от тъгата изваждаш?
Кой ли на тебе щастие дава,
кой дните самотни твои огрява?
Кой ли усеща твойта тъга,
кой ти подава днеска ръка?
Там в пустинята е някой самотен,
хайде, освежи го Вятър сиротен!
И Вятър тихо размахва криле,
усмивка и прохлада ще донесе!
Защо черни дрехи днес си облякъл?
Какъв е този тъжен спектакъл?
Хайде, запей пак весела песен!
Братко, нали е животът чудесен!
Вятър тъжно поклаща глава,
той прекрасно знае това...
Та как весела песен той да запее,
когато за ласкава дума копнее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Маринов Всички права запазени
