Вятър пустинен
Вятър пустинен, вечно самотен,
кой ли те иска тебе сиротен?
Тези ли, дето с полъх разхлаждаш,
или тези, що от тъгата изваждаш?
Кой ли на тебе щастие дава,
кой дните самотни твои огрява?
Кой ли усеща твойта тъга,
кой ти подава днеска ръка?
Там в пустинята е някой самотен,
хайде, освежи го Вятър сиротен!
И Вятър тихо размахва криле,
усмивка и прохлада ще донесе!
Защо черни дрехи днес си облякъл?
Какъв е този тъжен спектакъл?
Хайде, запей пак весела песен!
Братко, нали е животът чудесен!
Вятър тъжно поклаща глава,
той прекрасно знае това...
Та как весела песен той да запее,
когато за ласкава дума копнее!
© Марин Маринов All rights reserved.
