Вятър в косите, блясък в очите
Бавно тръгни, недей да избързваш,
не изпреварвай скоростни влакове,
с каузи чужди недей се обвързва,
в хора не стреляй с кървави знакове.
С верни приятели планини ще повдигнеш
в яростна битка за чистия свят,
дълъг е пътят, но края ще стигнеш,
щом всеки стане на всекиго брат.
Трудният път ти изскубва душата,
смъртта застрашава коварно плътта,
гледаш как гине в руини страната,
смъртно проядена с рани в гръдта.
Гледаш през сълзи разкапани страсти
разяждат със стръв вкаменени души,
бавно разкапват душите на части,
в тъмни прокоби живота рушат.
Настръхнал от ужас сам оцеляваш,
овързан с въжета от гибелен гняв,
в ледени пломби духа приютяваш,
пазиш духа на промяната здрав.
Помни, че самотникът губи мечтите
без вяра, надежда и с мъртва любов,
с вятър в косите и блясък в очите
вей знамената за битка готов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
