rudin (Иван Христов)
865 1445
15.04.2011 г., 16:56 ч.

Вятърко, вятърко 

  Поезия » Друга
1394 0 12

Вятърко, вятърко, срещна ли селото -

моята ранна и първа любов,

пареща още под бръчките челото,

чиста и свята като благослов.

 

Ти със априлския повей донесе ми

бялата къща, извисила бой,

дъх на разцъфнали клонки, примесени

с меко жужене на пчелния рой.

 

Както медът им по питите в кошера

в моето детство дъхти аромат.

Баба ми сутрин на масата носеше

мляко горещо и ръжен комат.

 

Цял ден на воля кръстосвах баирите

метнал на рамото дрянов кривак

и по звънците в стада на пастирите,

стигах до техния сенчест бивак.

 

Щом край огнището вечер се скупчехме

дядо ми приказки ще зареди.

С пукот на съчките думите дупчеха

трайно в душите ни ярки следи.

 

Вятърко, вятърко, минал през селото,

порив от детството носиш ми ти!

Виждаш ли как е сега запустело то? -

спомен е само и светли мечти.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??