Вятърът...
Вятърът...
Вълшебството, което пред мене ти разпръсна
от красотата свежа на пламенна Любов,
да събера поисках във дланите си скръстени
и с мене да го нося и пазя цял живот...
Но Вятър завистливо отнякъде задуха
и всичко що събрал бях без милост разпиля-
в Душата ли, в сърцето ли, но нещо се пропука,
а толкова болеше, и дълго ме боля...
Аз Вятърът подгоних, обраното да върне
и стигнах го накрая, но той ми се изсмя,
че Вятърът не връщал, това което грабне...
...А много ме болеше и дълго ме боля...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
