Причините не стигат да остана, а лази по гръбнака ми безверие, Луната винаги е все така смълчана и изгубвам я във всяко безвечерие. Като просяк съм и вечно ранобудна, понякога сънувам със отворени очи, не успявам винаги да съм разумна и малкото доверие не спира да тежи. А вятърът открадна ми усмивката и приши си я с игла. Какъв циник! Зад ъгъла избяга, във отбивката. Оказа се лъжлив крадец, а не лирик. Събрах се в несъвпадащи парчета и не на място постоянно се нареждам, разбърквам си душата в празна шепа и започвам от начало пак с надежда.
Великолепно стихотворение.
-----------
Разбърквам си душата в празна шепа
и започвам отначало пак с надежда.
-----------
Целувам те с обич, прекрасна Елишка.
Събрах се в несъвпадащи парчета
и не на място постоянно се нареждам,
разбърквам си душата в празна шепа
и започвам от начало пак с надежда.
...
Уникално!!!
Стращно ми хареса, Ели!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Така е,Еличка,без надеждата няма начало!Много ми хареса!