30.10.2007 г., 11:03 ч.

Вятърът открадна ми усмивката 

  Поезия » Друга
1095 1 30
Причините не стигат да остана,
а лази по гръбнака ми безверие,
Луната винаги е все така смълчана
и изгубвам я във всяко безвечерие.
Като просяк съм и вечно ранобудна,
понякога сънувам със отворени очи,
не успявам винаги да съм разумна
и малкото доверие не спира да тежи.
А вятърът открадна ми усмивката
и приши си я с игла. Какъв циник!
Зад ъгъла избяга, във отбивката.
Оказа се лъжлив крадец, а не лирик.
Събрах се в несъвпадащи парчета
и не на място постоянно се нареждам,
разбърквам си душата в празна шепа
и започвам от начало пак с надежда.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??