МаЖор (Мария Божкова) МаЖор (Мария Божкова)
10 93
7.05.2019 г., 17:15

Въглени

1K 1 5

Чернилката от въглени събирам,

светът е заравнен догоре с нея.

Как да мога в черно да намирам 

още смисъл за да оцелея?

 

Как да си намирам цветовете 

ярко- положителни, прекрасни? 

Въглените парят, но не светят. 

И да светят, в мене ще угаснат. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • МаЖор (Мария Божкова)
    МаЖор (Мария Божкова)
    Palenka(Пепи),благодаря за коментара!
    Така ми дойде моят коментар- в рими. С малко преправяне е възможно да бъде добавен, като трети куплет,да. Но двете куплетчета изразяват точно моментното ми настроение, в което са писани, а той - настроението ми от сега.
    Другите, какво мислят? 🙂
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    и стиха в комента ти ми харесва, що не го добавиш към цялото стихотворение?
  • МаЖор (Мария Божкова)
    МаЖор (Мария Божкова)
    Фениксът в мен ще оцелее!
    Тъгата ми в рими ще се излее,
    за да гаси душевните клади
    и най- доброто от мен да извади. 😔

    Пожелавам ви Слънце ☀ , приятели!
    Да топли в душите и да свети в очите!
    Благодаря ви, че сте тук☀️🕊️🌻!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Мъдър и изящно поднесен двукуплетен стих. Поздравление МаЖор!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    А върху тлеещите въглени може да се разгори жарава... Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0