Въженото мостче на въздишките
на жена ми
Любима моя, зимата е вънка
и вятър спи в лисичи стъпки сини,
но ще се стресне, сянката му тънка
през иглени уши дори ще мине...
... и ще смрази пътеките до тебе
и въженото мостче на въздишките.
Преди да се превърна в късче айсберг,
на преспите в платното ще напиша...
... две думи, с дъх горещ на пресекулки,
и те ще блеснат в миг като опали.
Не се чуди съвсем с какво светулките
напролет твойте изгреви ще палят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
