argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
10.10.2017 г., 11:17 ч.

Вълча изповед пред щурче 

  Поезия
1015 5 19

 

Свирѝ, щурче чудàто, в острия пелин.
За вълчия ми нрав, за риска в облак син.

 

До вълча диря пей под пълната Луна.
Потапяй лъка тънък в сълзата на сърна.

 

Не ме жали, щурче, ако ръждив капан
откъсне моя крак под звездния таван;

 

ако ловците зли щастливо одерат

надупчената кожа от вълчата ми плът.

 

... когато ми се случи, братко талантлив,
а до тогава пак по вълчи ще съм див...

 

Ще стряскам със охота кучешкия впряг,
препуснал подир мен под лунния варак.

 

Тече по мойте вени вик за свобода,
а знаеш, щурчов брат, кръвта не е вода.

 

Навярно, ах, навярно в този калпав свят,
бих кротко чакал сам на масата обяд.

 

По свирка бих танцувал в зноен пек и скреж,
на кръгъл като нула пясъчен манеж.

 

До кост ще бъда явно вече променен,
когато видя в цирка вълк опитомен.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??