лъвче (Лъки)
122 999
15.12.2010 г., 17:25 ч.

Вълче време 

  Поезия » Гражданска
606 0 8

Разстреляна е всяка пролет,

във времето ни. С къс откос.

Луната, изтъргувана

във кукувичи полет,

вълчедавано

светлината си дроби

до сноп.

… и плакаха полята…

за двата си квадрата

черна кръв мъстена.

От бащините сълзи

тръни зърното роди.

Брат на брата се озъбил,

вместо любов,

омраза в душата му цъфти.

 

Нарамили пътеките си

в младост неживяна,

децата ни поемат по света.

Реките мътни си текат

и влачат

въздишки майчини и самота.

Надеждата,

оглозгана до кокал.

Лежи във оврàга.

Бере душа.

Сами нахлузили си прангите,

ревем за себе си.

Прегракнали от нищета.

.

А гарванът,

загладил черното си расо,

прекръсти се и отлетя.

Заграбил тарикатски чудесата,

отнесе ги.

И повече не се видя.

 

 

оценк

© Лъки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??