Вълче време
Разстреляна е всяка пролет,
във времето ни. С къс откос.
Луната, изтъргувана
във кукувичи полет,
вълчедавано
светлината си дроби
до сноп.
… и плакаха полята…
за двата си квадрата
черна кръв мъстена.
От бащините сълзи
тръни зърното роди.
Брат на брата се озъбил,
вместо любов,
омраза в душата му цъфти.
Нарамили пътеките си
в младост неживяна,
децата ни поемат по света.
Реките мътни си текат
и влачат
въздишки майчини и самота.
Надеждата,
оглозгана до кокал.
Лежи във оврàга.
Бере душа.
Сами нахлузили си прангите,
ревем за себе си.
Прегракнали от нищета.
.
А гарванът,
загладил черното си расо,
прекръсти се и отлетя.
Заграбил тарикатски чудесата,
отнесе ги.
И повече не се видя.
оценк
© Лъки All rights reserved.
