Patrizzia (Надежда Ангелова)
2277 18234
30.01.2020 г., 17:32 ч.

Вълчи сън 

  Поезия » Гражданска
531 9 7

Като сива вълчица душата се лута,
и с прояжен див вой призовава снега.
Нито заешка диря, ни следи от кошута,
само хищно озъбена бледа тъга.

 

Изостави ме моята глутница вярна,
а гората е гола и тъжна. Печал!
В единашкият сън, нещо бяло се мярна,
вик на сова, после писък...И кал.

 

И къде ми са  белите, снежни полета?
Кой открадна ми зимният, вълчият бяг?
И Луната, пиринчена стара монета,
ще плати ли греха ви човешки? И как?

 

Спете, спете, преяли, препили двуноги!
Глад и болест и блато ви дебнат - отвън.
По природни закони, жестоки и строги,
сняг вали в единашкият, вълчият сън...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета, от сърце! П.П. Марийче, публикувай стихът си! Силен е! Много! Прегръщам те!
  • Размах, разпрострян извън човешкото възприятие! Този стих заслужава да бъде със звездичка - избор на редактора! Възхитена съм! Браво, Наде!
  • Тази " хищно озъбена бледа луна"
    и калта като капка отрова,
    ми напомниха: имаме всички вина,
    но не можем невинни отново

    да дадем на живота си бяла кърма
    да избелим страха до невинност.
    Съвестта ми е спусък.И дърпам сама,
    без да чакам от калните милост...

    Наде, благодаря ти за нападналото ме вдъхновение! ❤️
  • Поздравления за стиха ти, Наде! Хареса ми!
  • Много ми хареса!
  • Аплодисменти и от мене, Наде! С малко тъга, с усещане за вина и за кал...
  • Поздравления!!!
Предложения
: ??:??