2.11.2011 г., 19:38

Вълшебник

662 0 6

Вълшебнико, нарамил свойте дарби,

сред пустинята от хора се поспри,

виж в душите им - загнездила се жажда,

как ги мъчи, дави и руши.

 

Дай им дарба – сила да се борят,

да счупят островърхите стрели,

вкоренени дълбоко, като корен

на сърцето в крехките стени.

 

Дай им вяра – да  литнат нависоко,

чак  до морното чело на скалите,

вдъхнали увереност  - посока

във първия полет на орлите.

 

Вълшебнико -  надежда подари им,

водопадите в очите спри,

в оазис превърни - пустинята,

да не стенат в нея - мъртви души!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...