Вълшебнико, нарамил свойте дарби,
сред пустинята от хора се поспри,
виж в душите им - загнездила се жажда,
как ги мъчи, дави и руши.
Дай им дарба – сила да се борят,
да счупят островърхите стрели,
вкоренени дълбоко, като корен
на сърцето в крехките стени.
Дай им вяра – да литнат нависоко,
чак до морното чело на скалите,
вдъхнали увереност - посока
във първия полет на орлите.
Вълшебнико - надежда подари им,
водопадите в очите спри,
в оазис превърни - пустинята,
да не стенат в нея - мъртви души!
© Миночка Митева All rights reserved.
Лека вечер1