Nov 2, 2011, 7:38 PM

Вълшебник

  Poetry
663 0 6

Вълшебнико, нарамил свойте дарби,

сред пустинята от хора се поспри,

виж в душите им - загнездила се жажда,

как ги мъчи, дави и руши.

 

Дай им дарба – сила да се борят,

да счупят островърхите стрели,

вкоренени дълбоко, като корен

на сърцето в крехките стени.

 

Дай им вяра – да  литнат нависоко,

чак  до морното чело на скалите,

вдъхнали увереност  - посока

във първия полет на орлите.

 

Вълшебнико -  надежда подари им,

водопадите в очите спри,

в оазис превърни - пустинята,

да не стенат в нея - мъртви души!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...