Неволно ли се свиква със тъгата,
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча,
наум да се присмивам на въпроса,
защо ли аз все още се търпя,
такъв - ненаобичан и ядосан?
А после се препъвах в самотата,
и търсех нейде някаква опора.
Най-шумно е сред гробна тишина,
когато даже ехото не ти говори... ...