Върнах се, върнах се.
От далечно време,
като дъжда на юг...
Върнах се, върнах се
Като морето под кораба,
като гласа на славея...
Върнах се, върнах се.
там където мечтая
с бръчки по кожата
и дланите нагоре....
Върнах се, върнах се.
През нощта черно - бяла;
с шепота на песента
в трепетите на сърцето...
Върнах се, върнах се.
С целувки по устните
с ръце във въздуха
и пясък в куфара...
Върнах се, върнах се,
да ти разкажат анекдотите
как са стигнали звездите
и как сега ще ги стигнат пак...
Върнах се, върнах се...
с лъчите на слънцето
с пианото на залеза...,
с китарата на изгрева....
О, целуни ме отново,
защото знам, че искаш...
Целуни ме, сърце мое...
тръгвам към теб, обич моя...
Ти си това, което копнея,
това което обичам,
и няма да живея повече
без теб, прегърни ме...
Искам да се върна, там
където телефонът звъни,
И да знам, че си ти...
Искам да се върна,
да се караме за нищо
така както сме себе си...
Само с теб, сърце мое,
само ти ме гледаш така,
в теб се усмихвам
ти си моята свобода...
Ти си светулката,
там някъде в нощта,
смисъла в деня...
полета на птичето,
сълзите от щастие,
там отвъд хоризонтите
някъде без времето...
© Лили Вълчева Всички права запазени