Jun 14, 2018, 12:52 AM  

Връщам се..

944 0 4

Връщам се...

 

Върнах се, върнах се.

От далечно време,

като дъжда на юг...

 

Върнах се, върнах се

Като морето под кораба,

като гласа на славея...

 

Върнах се, върнах се.

там където мечтая

с бръчки по кожата

и дланите нагоре....

 

Върнах се, върнах се.

През нощта черно - бяла;

с шепота на песента

в трепетите на сърцето...

 

Върнах се, върнах се.

С целувки по устните

с ръце във въздуха

и пясък в куфара...

 

Върнах се, върнах се,

да ти разкажат анекдотите

как са стигнали звездите

и как сега ще ги стигнат пак...

 

Върнах се, върнах се...

с лъчите на слънцето

с пианото на залеза...,

с китарата на изгрева....

 

О, целуни ме отново,

защото знам, че искаш...

Целуни ме, сърце мое...

тръгвам към теб, обич моя...

 

Ти си това, което копнея,

това което обичам,

и няма да живея повече

без теб, прегърни ме...

 

Искам да се върна, там

където телефонът звъни,

И да знам, че си ти...

 

Искам да се върна,

да се караме за нищо

така както сме себе си...

 

Само с теб, сърце мое,

само ти ме гледаш така,

в теб се усмихвам

ти си моята свобода...

 

Ти си светулката,

там някъде в нощта,

смисъла в деня...

полета на птичето,

сълзите от щастие,

там отвъд хоризонтите

някъде без времето...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти от сърце за топлото присъствие, Гавраил! Бъди щастлив и вдъхновен! Благодаря на всички прочели!
  • Едно завръщане за да намериш златното зрънце на щастието.
  • Благодаря ти, Хари - бъди вдъхновен и щастлив, сърцето ти да пее...!
  • Поздравление,Лили!Много ми хареса!Като песен е!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...