Във миг такъв
Докосвах те, безумно се обричах,
в косите ти заравях жадни длани,
във устните ти търсех райско биле,
в ръцете ти се стапях като пяна.
Разливах се безплътна във дъха ти,
събираше ме с устни пресушени,
очите ми, забравили срама си,
те пиеха от обич помътнели.
Безцветни сънища при мен надничат –
със топли краски да ги очертая.
Във миг такъв не сън едничък,
а цялата земя красива ще направя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
