Докосвах те, безумно се обричах,
в косите ти заравях жадни длани,
във устните ти търсех райско биле,
в ръцете ти се стапях като пяна.
Разливах се безплътна във дъха ти,
събираше ме с устни пресушени,
очите ми, забравили срама си,
те пиеха от обич помътнели.
Безцветни сънища при мен надничат –
със топли краски да ги очертая.
Във миг такъв не сън едничък,
а цялата земя красива ще направя.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
