Във този бар изпихме лятото...
Във този бар изпихме лятото
сред възгласи: „Наздраве!“ и „На екс!“,
но бързо ни видяха сметката
с въпроса: „В брой или със чек?“.
Във този бар остана спомена,
очакващ, пристрастéн чудак,
триейки с брадата сламена
без време падналия мрак.
Тук, истерична и раздърпана,
нахлу със вик и есента
и със бутилка дъжд във джоба си
на дансинга се завъртя.
Мъгла покрила бе лицето ú,
а пък косите ú - листа,
чернееше тъга в ръцете ú
по отлетелите ята.
И затанцува с нея вятърът,
а с похот я пощипваше студът...
Във този бар изпихме лятото...
Жадно, до последната искра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
