20.03.2007 г., 21:15

Възбудени

1.1K 0 23

Стенания. Въздишки.

Танцуваш тръпнеща в ръцете.

Гореща си. И огнена.

Притискаща се до сърцето.

Целувките. Копринени.

Със нежност галят се телата.

Докосване на устни. Палещи.

Примамлива е голотата.

Изгарящо докосване на сетивата.

Взривяващо спокойното начало.

Бушуваща от страст душата.

Очите ни щастливи засияли.

Мълчиме с тебе. Ласкаво.

Говорят с жестове сърцата.

От обич греят чак до бляскаво.

И поздрав пращат на зората.

Стенания се рееха. Въздишащи.

Потърсили в нощта си страст, обичащи.

Целуват устните. Дарили нежности.

Към неизвестното известно, тичащи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страстен стих
    Поздрав,Ицо!
  • Много оригинален подход за писане. Да слееш кратки изречения и да се получи толкова гладко приливане, че да не се усети в четенето. С толкова кратки изречения да направиш нещо толкова сложно и да пресъздадеш нещо толкова огромно като страстта и любовта.
    Произведението ти е заслужило аплодисментите ми.
  • ей, тъз твойта Стойна
    ногу та вдъхнУвявЪ, да знайш

    Поздрав, бат' Ваньо)))

    баб' ти Мара*
  • Благодаря ви!!!
    Приятен ден на всички!!!
  • ОГЪН И СТРАСТ!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...