Mar 20, 2007, 9:15 PM

Възбудени

  Poetry
1.1K 0 23

Стенания. Въздишки.

Танцуваш тръпнеща в ръцете.

Гореща си. И огнена.

Притискаща се до сърцето.

Целувките. Копринени.

Със нежност галят се телата.

Докосване на устни. Палещи.

Примамлива е голотата.

Изгарящо докосване на сетивата.

Взривяващо спокойното начало.

Бушуваща от страст душата.

Очите ни щастливи засияли.

Мълчиме с тебе. Ласкаво.

Говорят с жестове сърцата.

От обич греят чак до бляскаво.

И поздрав пращат на зората.

Стенания се рееха. Въздишащи.

Потърсили в нощта си страст, обичащи.

Целуват устните. Дарили нежности.

Към неизвестното известно, тичащи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страстен стих
    Поздрав,Ицо!
  • Много оригинален подход за писане. Да слееш кратки изречения и да се получи толкова гладко приливане, че да не се усети в четенето. С толкова кратки изречения да направиш нещо толкова сложно и да пресъздадеш нещо толкова огромно като страстта и любовта.
    Произведението ти е заслужило аплодисментите ми.
  • ей, тъз твойта Стойна
    ногу та вдъхнУвявЪ, да знайш

    Поздрав, бат' Ваньо)))

    баб' ти Мара*
  • Благодаря ви!!!
    Приятен ден на всички!!!
  • ОГЪН И СТРАСТ!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...