Въздигам в култ всемирен тишината,
и времето - поспряло на каданс.
И в дрипи, или в мантия богата,
стихът ми ще ги срещне с реверанс.
Отива й корона - от сълзите,
до днес които тъй и не пролях.
Тя горда е - не иска и не пита
и чужда й е думичката страх.
И ще е трудно, зная, много трудно,
тогава щом и времето заспи,
и клюмне моят делник уморен,
сърцето, мое да остане будно. ...