26.05.2020 г., 17:26 ч.

Въздигам в култ всемирен тишината 

  Поезия » Строги форми
471 3 10

Въздигам в култ всемирен тишината,
и времето - поспряло на каданс.
И в дрипи, или в мантия богата,
стихът ми ще  ги срещне с реверанс.

 

Отива й корона - от сълзите,
до днес които тъй и не пролях.
Тя горда е - не иска и не пита
и чужда й е думичката страх.

 

И ще е трудно, зная, много трудно,
тогава щом и времето заспи,
и клюмне моят делник уморен,

 

сърцето, мое да остане будно.
Щом тиха дрямка клепките слепи,
но в тишина стихът ми е роден.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??