Въздишка

13.01.2009 г., 22:28 ч.

Поезия » Друга

445 0 1

И ето я - настъпи неусетно есента -
красива, с гиздава позлата...
Дърветата изпращат своите листа
в топлата прегръдка на земята...
Като отронени листа от календара
дните отминават безвъзвратно -
криволичи още път напред,
но няма път обратно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Въздишка

Искате да прочетете повече?

Предложения