Въздишка от хоризонта

17.05.2017 г., 20:01 ч.

Поезия » Любовна

723 5 13

Безбройни дълги вечности,
напрегната и сложна,
разделящо студена
бе сухата ми кожа.
От светлото боли ме.
Просторът безгръбначен
е празната далечност,
останала без име.
Духни свещта на кестена!
Стъмни ме и сгъсти ме,
отпивай ме различно,
като вълна естествена... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Въздишка от хоризонта

Искате да прочетете повече?

Предложения