Anita765 (Ани Монева)
296 11762
28.01.2021 г., 22:06 ч.

Въздишка в бяла зима 

  Поезия » Друга
543 3 9

Две котки спорят със снега.

Чудакът търси някаква си шапка.

Зад два прозореца тъга

потича денем на кристални капки.

 

Пресъхнали от взор очи

поглъщат скришом зимната картина.

Затрупан пътят и почти

назад по него няма как да минеш.

 

Потайно някой е довел

от спомените мъничка надежда.

Не питам кой какво е взел,

но зная пътят ти къде отвежда.

 

Разбирам твоята печал,

но виж, навън в снега деца играят

и снежният човек е цял,

а зад прозореца си в топла стая.

 

И ти си цял, и още тук.

След залеза ще дойде ново утро.

Пестницата ти е в юмрук.

Усещам как назад, назад се луташ.

 

И чувам как сподавяш вик,

на снежната картина си излишен.

Запомням тъжния ти лик,

смирено за последно как въздишаш.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??