Patrizzia (Надежда Ангелова)
2246 18463
13.04.2020 г., 10:04 ч.  

Възкресение 

  Поезия » Друга
527 5 15

Април - изплаква тихичко душата си,
сълзите му се ронят - дъхав цвят.
Две славейчета, скрили са в сърцата си,
красива песен - да го утешат.

 

Разплаканата пролет... мами слънцето,
очите - ручеи да пресуши.
Две лястовички - сеят с човки зрънцето,
на вярата в човешките души.

 

И времето присяда край двуколката,
на дните ни - разпрегнати коне.
Април е млад. Усмихва се и болката,
си тръгва тихо. Свела рамене.

 

Реките хукват и отмиват тинята,
светът блести, с пречистено лице.
И както й отива на годините,
е пролетта ни с вятърно сърце.

 

И оживяват вятърните мелници,
къде ли този вятър се е крил?
Дъгата шари сивите ни делници,
усмивката - рисува на април.

 

И всеки изгрев е добро знамение,
камбаните до Слънцето звънят.
Пробуден, за поредно възкресение,
разцъфва с обич нов, прекрасен свят.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??