Възкресение
Април - изплаква тихичко душата си,
сълзите му се ронят - дъхав цвят.
Две славейчета, скрили са в сърцата си,
красива песен - да го утешат.
Разплаканата пролет... мами слънцето,
очите - ручеи да пресуши.
Две лястовички - сеят с човки зрънцето,
на вярата в човешките души.
И времето присяда край двуколката,
на дните ни - разпрегнати коне.
Април е млад. Усмихва се и болката,
си тръгва тихо. Свела рамене.
Реките хукват и отмиват тинята,
светът блести, с пречистено лице.
И както й отива на годините,
е пролетта ни с вятърно сърце.
И оживяват вятърните мелници,
къде ли този вятър се е крил?
Дъгата шари сивите ни делници,
усмивката - рисува на април.
И всеки изгрев е добро знамение,
камбаните до Слънцето звънят.
Пробуден, за поредно възкресение,
разцъфва с обич нов, прекрасен свят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
По 16 пъти проверявам и пак...Благодаря, Целувчице!
