24.04.2022 г., 19:28

Възкресенско

1.3K 1 12


Този път – ще простиш ли, о Боже всевишни, 
предпочетох изобщо да не присъствам
на онуй лицемерно и даже излишно
хорско шоу, наречено твое възкръсване.

 

Знам, достатъчно грешна съм /чак прекалено/ 
че да измия съвестта като с гъба
само с тънка свещица и очички смирени,
а от утре отново да хуля и съдя.
 
А и честно – възкръсва ми само рефлукса!
От разкаяни юди пропуква се храма.
Християнските лакти се борят за лукса
пръв да грабнеш парченце от божия пламък.

 

Най-отпред – да го видят! – току до амвона 
един Петър на власт тихо псалми си шепне.
От душата му Бог е със камък прогонен,
но за днес се налага ореол да си лепне…

 

И дано ми простиш, днес сама съм си църква.
В твойта тясно от псевдосветии е, Боже!
Там отдавна тотално нещата са сбъркани…
Аз избягах оттам. Ала ти… ти не можеш…

 

Стоянка Фъркова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стоянка(Фъркова), както казва Майсторът съвременна-поетична, гладна точка. И както е прието в сайта да се казва "Поздравления".
    За киселините ви препоръчвам екстракт от сълзи на разкаяли се Юди (има ги много, навсякъде) Единствено е опасен ефектът от предозиране-води до язви.
    Иначе в черквата е пак, като навсякъде "светец до светеца", ама Господ и на "светците" прощава. Синът му на Кръста предупреди, че те не знаят, какво правят.
    Има и много точна българска дума "опаци"
    Всички на кестерме, пък аз наопаци. Чапрашък- мозовирски, кво да се прави.
  • След обилното плюскане, което българинът прави на такива християнски празници, наистина може да се оплаче така:
    "възкръсва ми само рефлукса".
    Провокираш скритото инакомислие да излезе наяве. И мен са ме завладявали такива мисли, случва ми се да бягам от канонизирания фалш, но човек винаги трябва да търси и намира храма в сърцето си.
  • Кой на кестерме, кой на чеверме,
    кой чапрашък, кой запартък,
    кой на вино и ракия - все Пилатовци -
    все души изплакват и ръцете мият,
    бришат, пишат, проповядват, трият -
    както е рекъл поетът - себе си съм аз,
    само се не знае кой лирически герой
    в мен надига вой и глас:
    едно Аз - лирически безбой!...
    опссс - да се чете безбРой!

    Хареса ми стиха, обаче лирическият ми герой
    нещо не е ял достатъчно бой!
    Шегичка, но ми харесва да прочета и нещо извън клишето!
  • Благодаря на всички Аз по празниците все чапрашък ставам...
  • Които си приличат, те се привличат.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...