24.04.2022 г., 19:28 ч.

Възкресенско 

  Поезия » Философска
704 1 12


Този път – ще простиш ли, о Боже всевишни, 
предпочетох изобщо да не присъствам
на онуй лицемерно и даже излишно
хорско шоу, наречено твое възкръсване.

 

Знам, достатъчно грешна съм /чак прекалено/ 
че да измия съвестта като с гъба
само с тънка свещица и очички смирени,
а от утре отново да хуля и съдя.
 
А и честно – възкръсва ми само рефлукса!
От разкаяни юди пропуква се храма.
Християнските лакти се борят за лукса
пръв да грабнеш парченце от божия пламък.

 

Най-отпред – да го видят! – току до амвона 
един Петър на власт тихо псалми си шепне.
От душата му Бог е със камък прогонен,
но за днес се налага ореол да си лепне…

 

И дано ми простиш, днес сама съм си църква.
В твойта тясно от псевдосветии е, Боже!
Там отдавна тотално нещата са сбъркани…
Аз избягах оттам. Ала ти… ти не можеш…

 

Стоянка Фъркова

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стоянка(Фъркова), както казва Майсторът съвременна-поетична, гладна точка. И както е прието в сайта да се казва "Поздравления".
    За киселините ви препоръчвам екстракт от сълзи на разкаяли се Юди (има ги много, навсякъде) Единствено е опасен ефектът от предозиране-води до язви.
    Иначе в черквата е пак, като навсякъде "светец до светеца", ама Господ и на "светците" прощава. Синът му на Кръста предупреди, че те не знаят, какво правят.
    Има и много точна българска дума "опаци"
    Всички на кестерме, пък аз наопаци. Чапрашък- мозовирски, кво да се прави.
  • След обилното плюскане, което българинът прави на такива християнски празници, наистина може да се оплаче така:
    "възкръсва ми само рефлукса".
    Провокираш скритото инакомислие да излезе наяве. И мен са ме завладявали такива мисли, случва ми се да бягам от канонизирания фалш, но човек винаги трябва да търси и намира храма в сърцето си.
  • Кой на кестерме, кой на чеверме,
    кой чапрашък, кой запартък,
    кой на вино и ракия - все Пилатовци -
    все души изплакват и ръцете мият,
    бришат, пишат, проповядват, трият -
    както е рекъл поетът - себе си съм аз,
    само се не знае кой лирически герой
    в мен надига вой и глас:
    едно Аз - лирически безбой!...
    опссс - да се чете безбРой!

    Хареса ми стиха, обаче лирическият ми герой
    нещо не е ял достатъчно бой!
    Шегичка, но ми харесва да прочета и нещо извън клишето!
  • Благодаря на всички Аз по празниците все чапрашък ставам...
  • Които си приличат, те се привличат.
  • А такова - на кестерме! 😀
    Та много хубаво стихотворение - с две думи!
  • Музовир - аз, лично. Това е врачански тертип.
  • В нашия край се използва като "терсене човек". Опак човек.
  • Щурченце? Превод?
  • И като за мен – чапрашък!
  • Като за мен написано. Христос воскресе!
  • Интересна гледна точка, съвременна!
Предложения
: ??:??