Възкресенско
Този път – ще простиш ли, о Боже всевишни,
предпочетох изобщо да не присъствам
на онуй лицемерно и даже излишно
хорско шоу, наречено твое възкръсване.
Знам, достатъчно грешна съм /чак прекалено/
че да измия съвестта като с гъба
само с тънка свещица и очички смирени,
а от утре отново да хуля и съдя.
А и честно – възкръсва ми само рефлукса!
От разкаяни юди пропуква се храма.
Християнските лакти се борят за лукса
пръв да грабнеш парченце от божия пламък.
Най-отпред – да го видят! – току до амвона
един Петър на власт тихо псалми си шепне.
От душата му Бог е със камък прогонен,
но за днес се налага ореол да си лепне…
И дано ми простиш, днес сама съм си църква.
В твойта тясно от псевдосветии е, Боже!
Там отдавна тотално нещата са сбъркани…
Аз избягах оттам. Ала ти… ти не можеш…
Стоянка Фъркова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
