Възкресенско
Този път – ще простиш ли, о Боже всевишни,
предпочетох изобщо да не присъствам
на онуй лицемерно и даже излишно
хорско шоу, наречено твое възкръсване.
Знам, достатъчно грешна съм /чак прекалено/
че да измия съвестта като с гъба
само с тънка свещица и очички смирени,
а от утре отново да хуля и съдя.
А и честно – възкръсва ми само рефлукса!
От разкаяни юди пропуква се храма.
Християнските лакти се борят за лукса
пръв да грабнеш парченце от божия пламък.
Най-отпред – да го видят! – току до амвона
един Петър на власт тихо псалми си шепне.
От душата му Бог е със камък прогонен,
но за днес се налага ореол да си лепне…
И дано ми простиш, днес сама съм си църква.
В твойта тясно от псевдосветии е, Боже!
Там отдавна тотално нещата са сбъркани…
Аз избягах оттам. Ала ти… ти не можеш…
Стоянка Фъркова
© Таня Георгиева All rights reserved.
