Възмъжаване през април

15.09.2021 г., 8:10 ч.

Поезия » Любовна

258 1 7

Усещам как у мен расте трева

и аз кървя – от корена нагоре.

Изпратих много птици – но след тях

не ми останаха криле за полет.

Защото някой пръсна семена –

отровни тръни и измамен троскот.

Но аз не диря никому вина,

че и до днес не си намерих остров.

Че не отгледах в себе си зора,

която тишината да подпали.

И не разчетох – бяла и добра,

на края многоцветните сигнали.

Април, разплискан в пролетни искри,

опожари небесната морава.

А ти – от страх – не ми призна дори,

че болка беше с мен да възмъжаваш.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yotovava (Валентина Йотова)

2021-09-16T15:41:47+03:00

Благодаря, Веси
yotovava (Валентина Йотова)

2021-09-15T19:20:29+03:00

То май всичко в живота ни носи повече болка, Вики, затова отбелязваме светлите моменти живеем често със спомена за тях, багодаря ти.
di_t (Tаня)

2021-09-15T18:41:50+03:00

Поздравления за хубавия стих!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2021-09-15T18:24:22+03:00

Много е хубаво! Поздрав!
Самодива (Вики)

2021-09-15T08:43:08+03:00

Израстването рядко е безболезнено. И никой на никого не е виновен. Поздрави!
yotovava (Валентина Йотова)

2021-09-15T08:21:13+03:00

Обикновено е обратното, Деничке, но ние сами си го причиняваме.
Dendu89 (Деница Гарелова)

2021-09-15T08:19:40+03:00

Но аз не диря никому вина,
че и до днес не си намерих остров

И аз