Sep 15, 2021, 8:10 AM

Възмъжаване през април

  Poetry » Love
507 1 7

ВЪЗМЪЖАВАНЕ ПРЕЗ АПРИЛ


Усещам как у мен расте трева

и аз кървя – от корена нагоре.

Изпратих много птици – но след тях

не ми останаха криле за полет.

 

Защото някой пръсна семена –

отровни тръни и измамен троскот.

Но аз не диря никому вина,

че и до днес не си намерих остров.

 

Че не отгледах в себе си зора,

която тишината да подпали.  

И не разчетох – бяла и добра,

на края многоцветните сигнали.

 

Април, разплискан в пролетни искри,

опожари небесната морава.

А ти – от страх – не ми призна дори,

че болка беше с мен да възмъжаваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...