Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
11.01.2020 г., 13:48 ч.

Възрожденка 

  Поезия » Любовна, Друга
929 5 11

Готов ли си да ме познаеш цяла,

да ме рисуваш – жива плетеница,

дори когато мислиш, че съм бяла,

аз всъщност, ще съм везана шевица.

Във светлосенките ми има

нюанси още непознати,

един след друг ги преоткриваш,

със имена ги нарицаваш:

Широка лъка, Жеравна, Боженци -

дърво и камък, гайди и резба,

дочува се подрънкване на менци -

юнак задява румена мома.

Кобилицата се поклаща плавно,

походката е на сърна,

докато глезените и пристъпват

по калдъръма сутринта.

Невеста млада меси хляб в нощвите,

завива го във шарена бохча,

да се отпусне и да не изстине,

а до полите и – рояк деца.

Запретнала ръкави на реката,

с венче от теменуга и синчец,

с коси - въже от старо злато

и глас безкраен като див ветрец...

И възрожденската дълбока същност,

живяла дълго в нашите села

магията е, дето ни завръща

към Българката – святата жена.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Дайте на тези, които обичате, криле, за да летят, корени, за да се върнат, и причини, за да останат »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??