Възрожденка
Готов ли си да ме познаеш цяла,
да ме рисуваш – жива плетеница,
дори когато мислиш, че съм бяла,
аз всъщност, ще съм везана шевица.
Във светлосенките ми има
нюанси още непознати,
един след друг ги преоткриваш,
със имена ги нарицаваш:
Широка лъка, Жеравна, Боженци -
дърво и камък, гайди и резба,
дочува се подрънкване на менци -
юнак задява румена мома.
Кобилицата се поклаща плавно,
походката е на сърна,
докато глезените и пристъпват
по калдъръма сутринта.
Невеста млада меси хляб в нощвите,
завива го във шарена бохча,
да се отпусне и да не изстине,
а до полите и – рояк деца.
Запретнала ръкави на реката,
с венче от теменуга и синчец,
с коси - въже от старо злато
и глас безкраен като див ветрец...
И възрожденската дълбока същност,
живяла дълго в нашите села
магията е, дето ни завръща
към Българката – святата жена.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
The work is a contestant:
Нали съм жена и то българка. Благодаря, Веселин!
