22.02.2020 г., 11:12 ч.  

Xвърчило, любов...И магия. 

  Поезия » Друга
591 7 13

Перце си намерих , от гълъбче мило,
което по ранната пролет въздиша.
Опашка - от нечие детско хвърчило,
летя всяка нощ, сред звездите и пиша.

 

Звезда, ако падне - заменя я слово,
прелитат мечтите - сияйни комети.
И срича Луната, и пак, и отново,
и с  мене измисля слънца и планети.

 

Дочакваме утрото двечките, будни.
Под свойто възглаве перцето си крия.
С родът ви човешки разбирам се трудно,
но имам хвърчило, любов...И магия.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??