Xвърчило, любов...И магия.
Перце си намерих , от гълъбче мило,
което по ранната пролет въздиша.
Опашка - от нечие детско хвърчило,
летя всяка нощ, сред звездите и пиша.
Звезда, ако падне - заменя я слово,
прелитат мечтите - сияйни комети.
И срича Луната, и пак, и отново,
и с мене измисля слънца и планети.
Дочакваме утрото двечките, будни.
Под свойто възглаве перцето си крия.
С родът ви човешки разбирам се трудно,
но имам хвърчило, любов...И магия.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
