laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
27.03.2016 г., 16:21 ч.

xxx11 

  Поезия
487 0 5

                                               На Емо

Ти си тръгна... Ала с мен остана

мирисът ти. Погледът. Гласа.

И докосването... като лек на рана.

Кичурчето къдрава коса.

 

В мислите ми леко се промъкваш.

В шепите ми лягаш като пух.

И какво, че във Безкрая мръква?

Думите ти галят моя слух.

 

Твоето присъствие е в мене.

Твой прощален и специален дар.

Загубата, дето черно стене,

няма власт, не ми е господар.

 

Свива се тъгата. Избледнява.

Мъката фенера си гаси.

Ти си с мен... каквото и да става

и си с мен... където и да си!

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??