xxx11
На Емо
Ти си тръгна... Ала с мен остана
мирисът ти. Погледът. Гласа.
И докосването... като лек на рана.
Кичурчето къдрава коса.
В мислите ми леко се промъкваш.
В шепите ми лягаш като пух.
И какво, че във Безкрая мръква?
Думите ти галят моя слух.
Твоето присъствие е в мене.
Твой прощален и специален дар.
Загубата, дето черно стене,
няма власт, не ми е господар.
Свива се тъгата. Избледнява.
Мъката фенера си гаси.
Ти си с мен... каквото и да става
и си с мен... където и да си!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
