xxx22
586
0
0
На Емо
Излязох някак от живота
и отстрани го наблюдавам.
Не ме вълнува нито нота
от шарената му гълчава.
И сякаш съм актьор на сцена,
а пък се гледам от салона.
Не, не играя вдъхновено,
ни ролята ми е коронна.
Замислено анализирам...
След нощите се влачат дните.
Не съм ни жива - ни умирам,
а сянката ми плаче скрито.
Днес сякаш гледам от перона
как влаковете отминават.
Безмълвен, празен е авмонът.
Не, отговор не получавам
на трескавите си въпроси.
А те са много, много сложни...
И само вятърът ме носи
към хоризонти невъзможни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
