Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
7.03.2020 г., 11:16 ч.  

Я пис! Със метлата! 

  Поезия » Друга
459 2 7

Пронизват земята тревичките,
цветята подават главици
и колко са влюбени всичките,
соната за котки и птици.

 

Безглаво кръжат буболечките,
захласнато гълъбът гука.
Прегръщат децата си мечките,
побъркано бъбри капчука.

 

На топличко свряно - в часовника,
предпролетно да не изкука,
сърцето пак търси виновника,
донесъл пироните, чука...

 

Разпъва го пролет. Изгубено,
любов ли? Я пис! Със метлата!
Mяукайте другаде влюбено!
Заспивам. С крилце под главата...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръщам те, Иржи!
  • Така е, Наде, иде пролет, събужда се всичко!.....Честит празник, и ти бъди все така обичаща и обичана!....
  • Благодаря,момичета! Да, Красе : Ку-ку! Не е завист, Мъдрост моя, просто моят Мишо и съседският котарак такива " серенади" ми правят под прозореца, че ги наричам братя Аргирови.
  • Усещам завист, някаква си тука...
    Ех, пролет иде. Сокове потичат.
    И котешките ноти пеят групово-
    цял свят да разбере, че се обичат.

    Мяуу...
  • Сладурско...
    Наденце... 🌹
  • Моментно състояние, Валенце. Има сенсей - за мечета и не само.
  • Хм...
    Ако беше с глава под крилото - колко различно щеше да е.
    Има капан в думите. Много по-дълбок смисъл от една нощна мартенска картинка.
Предложения
: ??:??