Я пис! Със метлата!
Пронизват земята тревичките,
цветята подават главици
и колко са влюбени всичките,
соната за котки и птици.
Безглаво кръжат буболечките,
захласнато гълъбът гука.
Прегръщат децата си мечките,
побъркано бъбри капчука.
На топличко свряно - в часовника,
предпролетно да не изкука,
сърцето пак търси виновника,
донесъл пироните, чука...
Разпъва го пролет. Изгубено,
любов ли? Я пис! Със метлата!
Mяукайте другаде влюбено!
Заспивам. С крилце под главата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Не е завист, Мъдрост моя, просто моят Мишо и съседският котарак такива " серенади" ми правят под прозореца, че ги наричам братя Аргирови. 
