Написах стих. Почти прекрасен.
Домашният съвет се сбра.
Измърка котката: „Ужасен!...
Ти стих ли казваш на това?”
„Защо, бе? - кучето излая,
Стихът му много е добър!”
„Мълчи си ти, като не знаеш!
Не бъркай коня със катър!...
За кокал, ако се изкажеш,
там думата ти ще тежи...
И аз ще се оближа даже...
Но за поезия – мълчи!..." ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация