Я виж го малкия?...Хитрец!...
Написах стих. Почти прекрасен.
Домашният съвет се сбра.
Измърка котката: „Ужасен!...
Ти стих ли казваш на това?”
„Защо, бе? - кучето излая,
Стихът му много е добър!”
„Мълчи си ти, като не знаеш!
Не бъркай коня със катър!...
За кокал, ако се изкажеш,
там думата ти ще тежи...
И аз ще се оближа даже...
Но за поезия – мълчи!..."
Пък ти – обърна се към мене –
я стиховете остави!...
Ако държиш на мойто мнение –
писма на баба си пиши!...”
Какво нататък да разправям?
Жестоко блъсна ме глава...
Замислих се. Какво да правя?
Ще взема мерки за това!
От днес Писана - на диета!
И дълго туй ще продължи...
Сече крилата на поета!...
Ще трябва да се издължи!...
А Шарко пък ще го похваля.
Макар и малко глуповат,
но виж го ти - невръстно пале,
а действа като дипломат!
Какво като от стих не вдява,
той по кокошките е спец?...
Решително зад мен застава!
Я, виж го малкия!...Хитрец!...
За туй за него – двоен кокал,
заслужи си го честно днес!...
Надушва вярната посока!...
Така се гони интерес!
Отново аз молива грабвам,
но не за баба ми с любов...
Поетът стих да пише трябва!...
С идея нова съм готов!...
Пък който ме харесва – браво!
Останалите нямат вкус!
И все пак ги прегръщам здраво -
четат ме тайно...Техен плюс!...
© Роберт All rights reserved.
