Ябълката

20.03.2020 г., 18:19 ч.

Поезия » Друга

524 1 2

Аз ябълката на Едем

не я опитах.

Не се случи.

Изгониха ме с викове,

защото просто съм им скучна.

Змията се обви добра,

нашепна ми да я опитам –

не ябълката...

А греха

и... че далеч така ще стигна.

Изви се съскаща,

изчезна,

остави ме почти разпната.

Ако грехът е просто цел,

дали ще плащам със душата?...

Аз, ябълката на Едем

не я опитах

и не зная...

Не съм светица,

да речем...

Но таз' душа не си я давам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Hathor (Геновева Симеонова)

2020-03-20T18:38:48+02:00

Ха-ха, Радвам ти се, Наде!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-03-20T18:37:42+02:00

И мен ме гонят. Побърквам ги - с думи, със силна музика, с мълчание...Намират се причини. Непокорната ми рогата душа не им трябва - вместо ябълки, змии яде...