Ябълката
Аз ябълката на Едем
не я опитах.
Не се случи.
Изгониха ме с викове,
защото просто съм им скучна.
Змията се обви добра,
нашепна ми да я опитам –
не ябълката...
А греха
и... че далеч така ще стигна.
Изви се съскаща,
изчезна,
остави ме почти разпната.
Ако грехът е просто цел,
дали ще плащам със душата?...
Аз, ябълката на Едем
не я опитах
и не зная...
Не съм светица,
да речем...
Но таз' душа не си я давам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
