Януари скрива двойниците ми в очите
Януари сплита косата ми на плитки,
на инат и на решимост.
Слагам забрадката си бяла, всичките си
сълзи съм скрила!
Дърветата с дъждовни пръсти,
кръпките зашиват.
Късно е за бални рокли, всичките си
грешки съм открила.
Щурец за метафори ми спори, в
стихове съм се опила.
Сянката си гоня и лудостта еднаква,
не мога да ги скрия.
Пчелите ми изтриват името на пролет,
така наушким и накратко.
Лъжите с розите си крия, тичинки и
медовина.
Може би съм кротка и ранима, в кръвта
се уча от Голгота.
И двойници под съвестта си крия,
залъгвам и луна, и Бога.
Изхвърлих поредната икона, в смъртта
съм силна и коварна.
Любовта опих със сладко вино - и не съм
разбрала;
Че обичта е обич и малко проза!
Вятър ме люлее, в сън на незабравка.
И уча се от окото на амвона, да не бъда
дръзка и скандална.
Кокиче и кинжал намерих, убих плевела
в очите.
Аления кръст си нося и паяка в зеница.
Януари сплита косата ми на плитки,
на инат и на решимост.
Слагам забрадката си бяла, всичките си
болки съм изплела!
Николай Василев
04.02.2022г
Исках нещо различно и експериментално!
Но в "Ники в Залезната лудница"- съм изцяло себе си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
