2.09.2021 г., 16:09

Ясно

1.6K 5 11

Сутрин гледам на верев

докато ми се изпъне кръста,

а главата ми пере́,

глади, чисти и се пръска.

 

На обяд съм без кюфте –

от диетата това е,

а главата пак мете

и пушилкаааа… не се трае.

 

Вечерта е най-добра,

дреме като кон на ясла.

Радвам се, че ме разбра.

Каталясала е… ясно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави благодаря!
  • Краси, 🤣🤣! Май сме доста в тоз коловоз! Благодаря, че ме усмихна!
  • Ехааа, усмихна ме
    "Сутрин гледам на верев"
  • Еее, успокоих се! 😀Не само аз се чувствам по този начин! Красе, благодаря ти за искрената доза смях.😀
  • Всичко мърда вече ахаха И звезда е цъфнала - Благодаря, Майсторе! Значи под гредоред не съм хъркала, но ще пробвам, Юри , Иржи, а на 80 какво ни чака?! Смейте се това още не се купува..., ако е без повод е малко съмнително, но все още доста полезно!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...