Сутрин гледам на верев
докато ми се изпъне кръста,
а главата ми пере́,
глади, чисти и се пръска.
На обяд съм без кюфте –
от диетата това е,
а главата пак мете
и пушилкаааа… не се трае.
Вечерта е най-добра,
дреме като кон на ясла.
Радвам се, че ме разбра.
Каталясала е… ясно.