old_scoundrel (Александър Белчев)
175 169
7.02.2008 г., 15:58 ч.

Ъгъл 

  Поезия » Любовна
713 0 5

Като рентгенов лъч
този спомен минава през мене:
ослепявах... Но виждах очите си
по снагата ти залепени...


А ти
стъпяше,
стъпяше,
стъпяше -
живителен къшей.
И с момчешко безсилие,
гладен лягах си в пустата къща.

Днес отново ме спря -
но с тъгата в ъглите на устните.
С нея ще си живеем -
черна сянка на нощи пропуснати.
Все така ще си бъде -
няма никога да сме се любили.

Може би затова този спомен е толкова хубав?!...

© Александър Белчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Голяма доза истина се крие в стиха ти...
  • Винаги съм се питала - истинските или въображаемите усещания са по-силни и ни карат да тръпнем с неподозиран копнеж?! Оставям ти нещо от мен:
    Стаено...

    Трябва да те видя,
    за да спра да си мечтая...
    Да забравя всичко във една прегръдка.
    Да запомня всичко във една целувка.
    Всичко да ти кажа във една усмивка...
    Как мечтите да не стават спомени?
    Да не им ли давам да се случват?
    Отговор - мълчание...
    Като пропусната възможност...
    Като несбъднат блян...
    Като предупреждение...

  • О,да,точно заради това! Защото "този спомен" все още пази надеждата, че ще се доосъществи
    Върна ме в моите спомени.
    Поздрав
  • Може би... Но нямаше ли да бъде по-добре ако е сбъднат спомен!?
  • Може би!!!
    Страхотно е,Алекс!
Предложения
: ??:??